Защо вземаме все по-лоши решения с течения на времето?


Браян Бейли пише за умората при вземането на решения в по-ранна публикация, която по същество е изтощаване на способностите ни за вземане на решение от прекалената им употреба за кратък период от време. Колкото повече решения вземаме, толкова повече мозъка ни се уморява, което води до това или да ги обмисляме по-малко или да избираме по-малкия риск, „безопасната” възможност, с която избягваме усилието за вземане на трудно решение.
За съдията, който помилва, тази „безопасна” възможност, решението с малък риск, е да откаже освобождаването и да задържи затворника зад решетките. Не е изненада, че точно това правят съдиите като цяло, когато трябва да вземат много решения наведнъж.
През 2010 изследване показва, че съдиите са по-склонни да дават помилване рано сутринта и непосредствено след като са си взели почивка. Тъй като поредицата от случаи за разглеждане става все по-дълга, шансовете за помилване на затворника все повече значително намаляват. Ето и ужасяващата графика, която показва как шансовете за благоприятно решение намаляват:

Изследването показва следните резултати:
… затворниците ще бъдат помилвани в началото с доста голям успех около 65% и броят им рязко спада в следващите няколко часа…След като съдиите са се върнали след почивка шансовете за успех се качват до 65%, преди отново да се сринат. Съдбата на затворника може да зависи от това , в коя част на деня се разглежда неговия случай.
Изследването е направено от Шай Данцингер от Университета Бен Гурион в Негев, и обхваща 1112 резултата от помилвания в израелските затвори за десет месечен период. Влиянието на времето, по което съдията си е взел почивка е от огромно значение за вида на решението:
Данцингер установил, че тримата затворници, разглеждани в началото на всяка „сесия” са с много по-голяма вероятност да бъдат помилвани, отколкото тримата, разглеждани в края. Това важи, независимо от продължителността на присъдата им, или престъплението за което са осъдени.
И така, частта от нашия мозък, която взема решения, работи един вид като нашите физически мускули – колкото повече работи, толкова повече се уморява, докато накрая не му дадем почивка да се възстанови и да започне отначало.